Прочетен: 5340 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 03.08.2009 14:22
Параклис - мавзолей “Св. Георги Победоносец”
През 1977 г. по повод 100-годишнината от освобождението на Плевен, на самото бойно поле, в Скобелев парк музей, е изградена панорама “Плевенска епопея 1877 г.” Автори на архитектурния проект са Пламена Цачева и Иво Петров с проектантски колектив. Строителството на паметника започва на 19 януари 1977 г.. Тържественото му откриване е на 10 декември 1977 г., в деня на стогодишнината от освобождението на Плевен. Николай Василиевич Овечкин /Военно студио “М.Греков” – гр. Москва, Русия / е автор на живописната част, главен изпълнител и ръководител на колектива от 13 руски и български художници: В.Щербаков, И. Кабанов, А. Чернишов, М. Ананиев, Н. Овечкин, Д. Дончев, В. Есаулов, В. Лемешев, Хр. Бояджиев, Г. Есаулов, В. Таутиев, Ю. Усипенко, А. Троценко. Сградата има форма на пресечен конус, носен от четири стилизирани щика. Три хоризонтални пръстена символизират трите щурма на Плевен, а пръстенът с щиковете - блокадата на града. Височината на корпуса с щиковете е 47 м, общата кубатура е 54 000 м 3. Панорама ”Плевенска епопея 1877 г.” се състои от четири зали: уводна, панорама, диорама и заключителна. Уводна зала - Шест живописни платна /4 Х 3.60 м/ отразяват моменти от българската история и Руско-турската война от 1877-78 г. Османско иго Априлско въстание Манифестация в Санкт-Петербург в подкрепа на българския народ Руската армия преминава река Дунав Защита на Самарското знаме Боят на Шипка Панорамна зала – Панорамното платно/ 115 х 15 м/ изтъкано от лен, с един вертикален съединителен шев е монтирано в зала с диаметър 40 м. Общата му площ, заедно с предметния план е 2 375 кв.м. Перспективата на изображение е 8 – 10 км. На панорамното платно е пресъздадено най-мащабното и кръвопролитно сражение за Плевен – Третият щурм /11-12 септември 1877 г./. Посетителят се озовава в центъра на бойното поле, на най-високия хълм край града, на позициите на турската армия между редутите “Кованлък” и “Иса-ага”. Оттук се виждат градът и заобикалящите го многобройни хълмове, атакуващите руски и румънски полкове, отбраняващите се турски части, местоположението на руското командване и на щаба на Осман паша. На този ден руси и румъни атакуват града от изток, югоизток и юг. Централно място е отредено на бойните действия на южния участък, водени от отряда на генерал М.Д.Скобелев. С художествени средства са пресъздадени драматизмът и напрежението на боя на Зелените възвишения, където руските войни щурмуват под силен вражески огън турските укрепления “Кованлък” и “Иса-ага”. |
Художественият колектив с ръководител Н.В.Овечкин Вътрешен изглед от Панорамата Уводна зала Панорамна зала Диорамна зала Заключителна зала |
Показан е кулминационният момент, когато изчерпал всички резерви, генерал Скобелев, известен не само с военния си талант, но и с личната си храброст, сам застава начело на отряда и повежда напред атакуващите колони. След кратък ръкопашен бой, “Кованлък” е превзет, а час по-късно пада и “Иса-ага”. Турската отбрана за първи път е пробита в цялата й дълбочина и пътят към Плевен е открит. В продължение на 30 часа, без почивка и помощ, войниците на Скобелев отбиват пет турски контраатаки. На другите два участъка щурмът е неуспешен и руската армия отстъпва още на 11 септември. Продължава да се сражава само Скобелевият отряд срещу две трети от войската на Осман паша. Руското командване, вече оценило този щурм като неуспешен, отказва подкрепление. Последните защитници на Зелените възвишения, изпълнили до край войнишкия си дълг, напускат кървавия хълм по заповед на Главното руско командване в 17 часа на 12 септември. В общата композиция на бойното поле е отредено място на изпълняващите хуманния си дълг руски лекари, милосърдни сестри и санитари. Всестранна помощ на руската армия оказва и местното българско население. Въпреки проявените храброст, мъжество и издръжливост от руските и румънски войни, Третият щурм завършва с неуспех. Дадени са много жертви. Само в отряда на генерал Скобелев убитите и ранените са 6 500, и затова долината пред турските укрепления, напоена с тяхната кръв, е наречена “Мъртва”. Общите загуби в румънската армия са около 3 хиляди убити и ранени, в руската – около 13 хиляди. Поредният неуспех и многобройните жертви налагат промяна в тактиката. По план и под командване на генерал Тотлебен започва тримесечната блокада на Плевен. Изтощена физически, изпълнена с несигурност и страх, турската армия е принудена да направи своя съдбовен избор. Диорамна зала - живописното платно /17/5м/ отразява последния бой за Плевен в долината на р. Вит на 10 декември 1877 г. Обща площ заедно с предметния план - 150 кв.м. На 28 ноември/10 декември /1877 г., след тримесечна изолация, Осман паша се опитва да пробие блокадната линия с цел да се оттегли към София. В долината на р. Вит, след полудневен кръвопролитен бой, Гренадирският корпус на генерал Ганецкий разгромява и пленява 43 хилядна турска армия. Победен е един от най-талантливите турски военачалници -маршал Осман паша, попадат в плен и 10 паши, 128 щабни офицери, 77 оръдия и много бойни знамена. Заключителна зала Две картини /4 Х 3.60/ показват капитулацията на Осман паша и зимното преминаване на Балкана от руската армия. Освобождението на Плевен е преломен момент в хода на Руско-турската война. Руската армия, преодоляла най-тежкото препятствие по своя път, осъществява считаната за невъзможна от военните специалисти операция – зимно преминаване на Балкана. Само месец и половина след падането на Плевен турското правителство моли за мир. На 19 февруари /3 март/ 1878г. в Сан Стефано е подписан мирният договор между Русия и Турция, по силата на който България възстановява своята държавност. Постоянната експозиция от оригинални литографии от края на ХІХ в., подредена в ротондата на Панорама “Плевенска епопея 1877 г.” обединява темата за Освобождението, представя моменти от Руско-турската война 1877-1878 г. и епизоди от национално-освободителните борби на българския народ в епохата на Възраждането. Важно място сред тях заемат сраженията на четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, Плевенската епопея и отзвукът от тези събития в освободена България, Европа и Русия. Изработени по време или непосредствено след събитията, които отразяват, представените литографии са исторически достоверни. Експозицията допълват художествени произведения на утвърдени български, руски и румънски автори: икони на худ. Г. Данчов, скулптурна фигура на ген. М.Д.Скобелев /автор А. Спасов/, бюстове на военни дейци, участници в Руско-турската война 1877-1878 г./автори П. Трубецкой и Ф. Щорк/, графики на Сидония Атанасова, отразяващи Плевенската епопея и оригинални проекти от конкурса за изграждане на параклис-мавзолей "Св.Георги Победоносец" в Плевен /1903 г./. |
Експозиция "Плевенска епопея 1877 г."
|
Къщата на плевенския търговец Иван Вацов е построена в навечерието на Руско-турската война 1877-1878 г. С богатата си вътрешна уредба е типичен пример за възрожденски градски бит. На 11 декември 1877 г. в този дом е посрещнат тържествено руският император Александър ІІ, от името на плевенските граждани му е връчен благодарствен адрес и в присъствието на Великия княз Николай Николаевич, румънския княз Карол І, руския военен министър Милютин и видни руски генерали той се среща с пленения турски маршал Осман паша. От 12 до 22 декември 1877 г. в къщата живее и работи първият военен губернатор на Плевен - ген. М. Д. Скобелев. По инициатива на комитета “Цар Освободител Александър ІІ” къщата на Иван Вацов е откупена за музей. При създаването му /1904-1907 г./ около него се оформя красив парк, за чието изграждане са отчуждени съседни имоти. За изработването на оригиналната ограда се използват дула от руски и трофейни турски оръдия, цеви от пушки, саби и щикове, предоставени от руското военно министерство. Къща музей “Цар Освободител Александър ІІ” е открита и тържествено осветена на 3 септември 1907 г. в присъствието на княз Фердинанд І, Великия княз Владимир Александрович, Великата княгиня Мария Павловна, ген. П. Паренсов – участник във войната, руски генерали, български министри, депутати, членове на комитета “Цар Освободител Александър ІІ”, поборници и опълченци, гости и граждани на Плевен. |
Къща музей “Цар Освободител Александър II”
Цар Освободител Александър ІІ (1818-1881)
|
Къща музей "Великий княз Николай Николаевич",
гр.Пордим
|
гр.Пордим
Къщата на Върбан Илиев е строена след войната, в непосредствена близост до къщичката, където се помещава румънската Главна квартира и живее княз Карол І по време на боевете за Плевен. Заедно с оригиналната постройка, в която обстановката е запазена напълно, тя е превърната в музей през 1904-1907г. Значителна част от експонатите са дарени от Румънското военно министерство през 1904, 1954 и 1967 г. Музейната експозиция е посветена на участието на Румъния в Руско-турската война 1877-1878 г. и дейността на Главната квартира на румънската армия по време на пребиваването на румънския княз Карол І в Пордим през 1877 г. Представя богата колекция от румънски униформи и въоръжение. |
Къща музей "Негово Кралско Величество Карол I" Румънски военни униформи Артилерийска зала |
с. Гривица
Мавзолеят е строен през периода 1892 - 1897 г в памет на загиналите румънски воини, със средства на румънския народ. Открит е през 1902 г. Иконостасът и стенописите в храмовото помещение са дело на румънски художници. В района на Гривишките редути, непосредствено след войната, над братските могили са издигнати 17 руски и румънски паметници. През 1958 г. е изграден мемориален парк с площ 360 декара. През 1967 г. е разкрита музейна експозиция, която отразява сраженията при с. Гривица по време на Руско-турската война и бойния път на румънската армия. В мавзолея, който се състои от храмово помещение и костница, в мраморни саркофази се съхраняват кости на загиналите в боевете при с. Гривица румънски воини. Иконостасът е с четири икони – “Исус Христос”, “Св. Николай”, “Архангел Михаил” и “Богородица с младенеца”; През 1902 г. е поставен бронзов медальон с текст на румънски език с посвещение на румънските воини. Музейният кът е посветен на участието на Румъния в Руско-турската война 1877-1878 г. . Показани са бойните действия при с. Гривица, водени от руската армия в началото на Плевенската епопея и на румънската армия по време на Третия щурм на Плевен 11-12 септември 1877 г., изложени са образци от оригинални румънски униформи, копия от румънски бойни знамена и предмети, отразяващи селския бит по време на Руско-турската война. |
Румънски мавзолей
Част от музейната експозиция
|
Парк "Генерал В.Н. Лавров", с.Горни Дъбник
Парк "Генерал В.Н. Лавров" е разположен около шосето Плевен-София на 25 км западно от Плевен. Непосредствено след Руско-турската война 1877-1878 г. руското правителство и самите полкове, участвали в боевете издигат паметници над братските могили на загиналите гвардейци при с.Горни Дъбник. През 1950-54 г. около тях е създаден парк. Архитектурното му оформление е на архитект В. Тихолов, ръководител на паркоустрояването - А.Водопянов. През 1977 г. е извършено цялостно преустройство на парка, издигнати са нови паметници. Като обект от културно-историческото наследство през 2001 г. е възстановен по програма "Красива България". През 2004 г. в парка е открит параклис "Свети Великомъченик Георги Победоносец".
Мемориалният парк е разположен на бившето бойно поле от Руско-турската война 1877-1878 г. в памет на руските гвардейци, загинали в сраженията на 12/24 октомври 1877 г. Носи името на смъртно ранения в боя руски генерал Василий Николаевич Лавров. В парка се намират паметниците на Лейбгвардейските Гренадерски, Московски, Финлaндски, Павловски и Измайловски полкове, 3-и стрелкови Фински батальон, скулптурни изображения на герои и открита експозиция от руски оръдия. |
Парк "Генерал В.Н. Лавров"
Параклис "Св.Великомъченик Георги Победоносец"
|
КАКВО ОЩЕ МОЖЕ ДА СЕ ВИДИ В ИСТАНБУЛ?
Амстердам - Част 2 - Архитектура и забел...
Някои факти за църквата на адвентистите ...
Днес е денят на поражението на нацисткит...
2. Повече за ПЛЕВЕН
3. Моите фаворити - магазини и сервизи за компютри
4. РАЯТ САМО НА 48 км. ОТ ПЛЕВЕН (КРУШУНА)
5. Забавно: Зодиите в различни ситуации
6. НАЦИОНАЛНА КАМПАНИЯ "БЪЛГАРСКИТЕ СИМВОЛИ"
7. Плевенски интернет камери
8. Плевенски инженер измисли как най-масовите руски автомобили - “Лада” и “Москвич”, с газови уредби да се сдобият с климатици.
9. Екопътека в местността "Чернелка"
10. ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ
11. Къде може да се разхладим в жегите според общината
12. Туристическа реклама
13. Най-старата изба на Балканите ще развива винен туризъм
14. Геопарк Искър-Панега/ гр.Луковит
15. ПРИРОДЕН ПАРК "ПЕРСИНА" гр. Белене
16. МУЗЕЙ НА ВИНОТО (парк Кайлъка)
17. Каталог
18. лични снимки
19. Плевен ще има алея за разходка на домашни любимци
20. "Мис Модел на България" започва в Плевен на 9 август
21. Кметът на Плевен гони роми
22. Античен град УЛПИЯ ЕСКУС - с. Гиген
23. Шишмановата крепост в гр. Никопол
24. Парк "Генерал Лавров" край с. Горни Дъбник
25. Ще отворим ли отново музея “Заимови”?
26. Крепостта Сторгозия
27. Панорама "Плевенска епопея"
28. Реселешките кукли - село Реселец
29. Музеи