Останките от крепостта Сторгозия се намира в парка Кайлъка край град Плевен. Тукашните земи са обитавани още през II-I хилядолетие пр.н.е., а по-късно те са заселени от римляните, които решават да основат по тези места своя пътна станция и крепост, която наричат Сторгозия. Смята се, че тя е изградена в късната античност – IV – VI в. Археологически находки показват, че станция Сторгозия е била изградена вероятно в района на центъра на съвременния град Плевен. По-добрите условия за стопанска дейност привлекли голяма част от населението на околните малки селища около станцията. В града бил настанен гарнизон – поделения от I Италийски легион, разквартируван в Нов(Свищов).                

От 238 г. в балканските територии на Римската империя започват нападенията на       готските племена, като с това се открива епохата на многовековните варварски нашествия, които променят напълно етническата и политическа картина в днешните български земи. Редуващите се през няколко години варварски нашествия принуждават римските власти да вземат сериозни мерки за защита на населението, поселищната система и инфраструктурата на провинциите. Населението на пътната станция, вероятно убедено от собствен злощастен опит в незащитеността й, отново се е придвижило към природно-укрепения терен на днешния парк Кайлъка. Заселването на славяните на Балканския полуостров, започнало през VI век и завършило в средата на VII век, временно прекратило живота на Сторгозия. Tе дават и днешното име на града-Плевен.  
Характеристика: Обхваща площ от 31 дка. Крепостта дава името на целия град, който продължава да се нарича така дълги векове. За пръв път днешното име на град Плевен се споменава в документ от 1266 г. В наши дни, от крепостта са запазени и реставрирани укрепителната система, ранно-християнска базилика и хореум. Базиликата е с размери 45 на 22 м и е трикорабна, триабсидна, с колонада от южната страна. В началото на IV век 31 декара са обградени в достъпните за нападател места с мощна крепостна стена, широка 2,20 м, изградена с ломен камък и спойка от бял хоросан. Археологическите разкопки са разкрили две порти и три подсилващи фортификационната линия кули. Във вътрешността на крепостта наред с жилищните постройки археолозите са разкрили Един от най-ценните археологически паметници е Ранно християнство базилика от 4 век , втората по големина в България след царската базилика в Плиска, дълга 45,20 м и широка 22,20 м, и обществен склад за зърнени храни. Археологическите находки от Сторгозия и некропола й – керамика, оръжия, монети – свиделстват, че това укрепено селище е просъществувало до края на VI  век. Част от колективната находка, състояща се от 22 монети на цар Иван Александър (1331-1355г), са намерени в крепостта Сторгозия.