Две крепостни стени пазели дунавското пристанище Никопол е последното убежище на Шишман С падането на града рухва второто ни царство





На хълм до западния край на град Никопол се намират останките на голяма крепост. Тя е с дължина 350 и ширина 250 метра. Археологическите разкопки са разкрили части от крепостната стена, сгради от Второто българско царство. Крепостните стени, преустройвани през османската епоха, в основната си част са били построени през ХII-ХIV в. Градежът е от дялан камък, бял хоросан с баластра и вътрешни греди в стените, положени надлъжно и напречно. Фугите са добре измазани. Лицевите камъни, понякога с по-големи размери, са обработени. Пълнежът на стените е от дребни ломени камъни, обилно залети с хоросан.
Втора крепост, значително по-малка, е имало на ниския бряг в подножието на хълма. Там са запазени останки от две успоредни стени, които са я ограждали от изток и от запад. Те започват от склона на хълма, за който са захванати, и посоката им е към Дунав. Източната стена е с дебелина 2,60 м. Градежът на тези стени е напълно еднакъв с този на крепостта горе на хълма. Запазено е преданието, че двете стени са достигнали до Дунав.
Името на крепостта Никопол се споменава в апокрифен летопис, датиран в ХI в. Според него българският цар Никифор "създаде на Дунав Никопол". Никифор няма всред българските царе и като се има предвид, че Никопол означава "град на победата", явно е, че летописецът е имал предвид императорите Йоан Цимисхий или Василий Българоубиец.



По време на Второто българско царство Никопол се споменава за първи път едва в средата на ХIV в. Но той е бил вече голяма крепост, защото тук цар Иван Александър приел пратеник на венецианския дож. В последните години на Средновековна България в крепостта през 1388 г. цар Иван Шишман потърсил убежище и съгласно законите на средновековния свят Никопол станал столица на страната. Османският хронист Хюсеин ефенди нарича Иван Шишман "никополски владетел", докато друг хронист - Мехмед Нешри - отбелязва, че този български цар не е имал "по-добра и по-укрепена крепост" от Никопол.
Османските войски обсадили Никопол през 1388 г. Иван Шишман поискал мир и се съгласил да предаде на завоевателите исканата от тях крепост Силистра. Няколко години по-късно, на 17 юли 1393 г. султан Баязид I нападнал и превзел Търново. След това се насочил към дунавската столица, но не успял да я завладее. След две години обаче Никопол пада чрез измама. След битката при Ровине на 17 май 1395 г. във Влашко между тамошния войвода Мирчо Стари и султан Баязид I, османският владетел с войските си се върнал към Дунав и поискал от своя васал Иван Шишман кораби, за да се прехвърли на десния бряг. Но след като преминал реката, Баязид завладял Никопол на 3 юни 1395 г. и обезглавил Иван Шишман, а остатъка от земите му превърнал в своя област (санджак). Главен град на тази административна област станал Никопол, тъй като е бил последната царска столица. Никополският санджак имал важно значение за защитата на дунавската граница на Османската империя, а главният му град станал военно-административен център с многочислен гарнизон.
Упадъкът на Никопол започва в началото на ХVIII век, когато стартира дългата серия от руско-турски войни. А и новите икономически центрове в българските земи от края на ХVIII в. и началото на ХIХ в. оставят Никопол настрана от главните търговски пътища и той западнал в стопанско отношение.

Турците може да са били голяма сила по онова време, но явно че без измама и подмолни действия трудно са печелили - то и историята го доказва многократно....

Турците в началото на завоеванията си въобще не са били никаква сила.Първо са били едни наемници на Византия които опознали добре балканите и затова решили да ги превземат.Ние и другите балкански страни сме били в период на упадък и разделяне на кралството на няколко по малки.Това значително е улеснило задачата на турците :(Това беше кратка история за падането ни по турско робство

dobre4e ima o6e takiva saitove