Теренът на Крушуна и близките южни околности се състои от варовити скали и карстови образувания.Гояма част от замята е заета от бигорови образувания, където в миналито са съществували кариери. Географски селото се намира на границата между Стара планина и Дунавската равнина.

Тази загнезденост на селото в подножието на предпланините, извиващите реки и горски масиви южно от него правят климата му благоприятен за живот. Лете се чувствува освежителната прохлада на горите, а зиме то е запазено от студените ветрове.

В южната част на селото се намира местноста "Маарата" - един кьт с много очарование, живописно преддверие на Предбалкана, високите скали на който правят огромна подкова на ръба на Деветашкото плато. Местността се намира в източния край на Деветашкото плато - един от най-окарстените райони на Средния Предбалкан. От 30-те пещери (с дължини повече от 1000 метра) у нас, в Деветашкото плато са разположени 5, от които 4 в землището на Крушуна:" Бонинска пещера"- 2753 м; "Водопада" - 1995м; "Урушка маара" - 1600 м; " Горник" - 1080 метра.

На по-малко от 1,5% от окарстената площ в страната са разположени близо 20% от най-дългите пещери у нас.Освен подземния карст, добре развит тук е и повърхностният. Той е представен от значителни по площ карни полета и повече от 800 негативни карстови форми ( въртопи, вазоли). Именно това определя и значителния интерес на спелеолозите към този район.
 

С цел изучаването на подземиня карст Българската Федерация по Подводна Дейност организира международна експедиция " Дружба - 78- Крушуна". която внесе ценен принос в изучаването на пещерната система в района на селото.Установи се, че отделяното й се основава на действени връзки (посредством подземен карстов отток) чрез самостоятелни пещери и пещерни галерии. Освен пещерата "Водопада" и "Бонинската пещера", връзките между които се установиха от експедицията, предполага се, че към Крушунската пещерна система принаделжат "Горник" и "Турската черква". Пещерата "Урушката маара", разположена близко до "Водопада" е привързана към друго пещерно ниво, за разлика от по-високо разположените пешери на Крушунската пещерна система ( пещерно ниво 200-250 м ). Надморската височина на входовете на "Водопада" "Бонинската пещера" и "Горник" е 201 м, 254 м, 285,5 м. Така че пещерата "Урушка маара" се отнася към Крушунския пещерен комплекс само от териториална близост на пещерите в района на селото.

Пещерата "Водопада" се намира на около 800 м южно от селото. Тя е една от най-красивите пещери у нас. Представлява един изключително труден за ориентиране воден лабиринт. Галериите са оригинални, покрити със специфично идеално бели натечни образувания, коита на фона на кафявия свод създава неописуема гледка. Интересни са също така синтровите прегради в някои от галериите. "Водопада" стана достъпна след преминаването на сифона, който е на 150 метра от входа на пещерата от спеолозите Мажори (Унгария) и Симеон Пенчев (България) през 1968 година.

Пропълзяла през тъмните подземни галерии и лабиринти, изворната вода прорязва малката равнина пред пещерата, хвърля се от 10-15 метрови скали, образува красивия, живописен Крушунски водопад и най-голямата в страната водна травертинова каскада с много прагове, водни басейнчета и своеобразна растителност.

За сега в района на Крушуна няма благоустроена пещера. Изключителната привлекателност на цялата тази местност при водопада наричана "Маарата", двата водопада в нея и необичайност на водната каскада подсказват, че е време тази пещера да бъде благоустроена и предоставена за туристически посещения. При наличието само на 1 благоустроена водна пещера у нас, Крушунската има всички данни да бъде втората.
 

През 1976-77 г. в югоизточната част на селото беше открита минерална вода с дебит 16,5 л/сек и температура 58 С, минерализация 11,5 %. Минералният състав на водата е: флуор - 4 милиграма, хлор - 5039,7, бром - 16,2, йод - 2,7, сулфати - 2053,4, хидрокарбонат - 189,1, хидрофосфат - следи, амоний - 14,4, натрий - 3028,3, калий 75, магнезий - 228,8, метасилициева киселина - 37,4, метаборна киселина - 9,6, калций - 705,8.