Град Плевен е eдин от най-модерните и големи български градове.Разположен в централната част на Дунавската равнина и стои на почти еднакво разстояние от река Дунав и Стара планина. Градът се намира на 160 км от София и на 220 км от Букурещ. Най-близкото до града пристанище на река Дунав е Сомовит,стоящ на 30 км. от Плевен. Към 2004 г. се работи по създаване на възможности за използване на едно от близките военни летища за граждански (пътнически и товарни) полети.В Плевенска област има 301 хиляди жители, от тях 170 хиляди населяват самия град.

Жилищни комплекси

• ж.к. "Сторгозия" - 60 000 жители
• ж.к. Дружба" - 35 000 жители
• ж.к. "9" - 20 000 жители
• ж.к. "Мара Денчева" - 18 000 жители
• ж.к. "Кайлъка" - 4 000 жители
• ж.к. "Скобелев" - 2 000 жители

И до днес Плевен е запазил културно-историческото си наследство. Особено интересни са регионалният исторически музей, Плевенската панорама, която представя 6 месечните битки по време на Руско – Турската освободителна война през 1877 – 1878 г. и много други. Сега градът е на 6 място по големина в Република България.

История

И до днес град Плевен е запазил културно-историческото си наследство и затова е известен като град на музеите. Най-ранните следи от живота и дейността на човека по тези земи се отнасят към края на 5 хилядолетие пр.н.е.. Многобройни археологически находки са свидетелство за високата материална и духовна култура на траките, обитавали хилядолетия този край. Сред тях е най-голямото златно съкровище, открито по българските земи — Вълчитрънското, състоящо се от 13 съда с култово предназначение с общо тегло 12,5 kg

В началото на новата ера тези земи стават част от Римската империя. На пътя от Ескус за Филипополис при днешния Плевен възниква римската пътна станция Сторгозия, а по-късно и крепост със същото име. Археологическите проучвания говорят за мащабно строителство на административни, военни и религиозни постройки. Един от най-ценните археологически паметници е раннохристиянската базилика от 4 век, втората по големина в България след царската базилика в Плиска.

През Средновековието селището представлява силна крепост с добре развити занаяти, търговия и парично обращение. По това време славяните дават и днешното име на града — Плевен. За първи път името се споменава в грамотата на маджарския крал Стефан V през 1270 г. във връзка с военен поход в българските земи.

По време на османското владичество Плевен запазва българския си облик. През Възраждането населението се занимава със селско стопанство, занаяти и търговия, строят се църкви, училища, мостове и обществени чешми. През 1825 г. тук отваря врати първото светско училище, а през 1840 г. Анастасия Димитрова открива първото девическо училище в България. Именно тук през 1869 г. националният революционер и борец за свобода Васил Левски основава първия в страната революционен комитет. Същата година е основано и читалище "Съгласие".

В хода на Руско-турската освободителна война Плевен придобива стратегическо значение и фокусира вниманието на световната общественост в продължение на 5 месеца (вижте Плевен (битка)). Около града се концентрират огромни войскови сили на двете империи. Тук се решава и изходът на войната. На 10 декември 1877 г. руската армия успява да разгроми и плени армията на Осман паша. До 2002 г. денят се отбелязваше като Празник на Плевен, а сега - като Ден на признателността

Плевен е сред Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз.

• Мавзолей-параклис "Св. Георги Победоносец", 09:00-12:00 и 13:00-18:00 ч., почивни дни - неделя и понеделник, има печат.;
• Панорама "Плевенска епопея 1877 г.", 09:00-12:00 и 12:30-17:00 ч. без почивен ден, има печат.;
• Регионален исторически музей, 09:00-12:00 и 13:00-17:00 ч., почивни дни - неделя и понеделник, има печат.

С Руско–турската освободителна война се свързват почти всички исторически забележителности на града. Близо 200 са паметниците, които напомнят на поколенията за най–кървавите битки, които са се водили по тези места. В центъра на града на Площад "Възраждане" 5 се намира Мавзолеят–гробница на руските и румънските войници, убити по време на войната. Друга забележителност, на която можете да се полюбувате е Плевенската панорама. Тя е разположена на върха на хълм. Създадена е в чест на 100 годишнината от Плевенската епопея, по подобие на Бородинската панорама в Москва. В близост до нея се намира и редутът, който генерал Скобелев е щурмувал три пъти. В негова чест паркът около Панорамата е наречен Скобелев.

Освен паметниците от Руско-турската война на територията на парк "Кайлъка" се намират и основите на римската крепост Сторгозия. Изградена е в късната античност - IV-VI в., на площ от 31 дка. Запазени и реставрирани са: укрепителната система, раннохристиянска базилика, хореум. Базиликата с размери 45 на 22 м. е трикорабна, триабсидна, с колонада от южната страна.

Плевен е известен с парк Кайлъка. Скобелевият парк е разположен на самото бойно поле, където отрядът на ген. Скобелев води кръвопролитни сражения за превземането на Плевен. От тогава до наши дни напоената с кръв земя се нарича “Мъртвата долина”. По неповторим и силно въздействащ начин в парка се издига единствената по рода си на Балканския полуостров Панорама “Плевенска епопея 1877”. Сградата символизира трите щурма с блокадата на града. В парка са разположени: Костницата, Къща-музей “Стоян и Владимир Заимови”, автентични оръдия, десетки братски могили и паметници.